Общинари на амбразурата

Който иска търси начини, който не иска търси оправдания.

Когато отворите страницата на Общинския съвет е много вероятно най-отгоре да видите снимка на Морската градина на Варна. На 22.01.2018 г. Общинския съвет трябва да вземе решение (или по-точно след дълга съдебна сага беше принуден от ВАС) дали да бъде проведен референдум как да изглежда същия този парк с официално име "Приморски парк", който в последните десетилетия беше превърнат в сива зона на законността, където не беше ясно правилата на правовата държава ли са в сила, или правилата на джунглата.

 Скрийншот на страницата на Общинския съвет Варна.
Най-отгоре грее снимка на Морската градина на Варна, отдолу новини "гордо" съобщават как варненските общински съветници не се интересуват от мнението на варненци за съдбата й, за да може тя да остане сива зона на беззаконие и липса на правила.

Най-логично изглежда варненските общински съветници да се допитат до своите съграждани как искат да изглежда най-емблематичната част на техния град. Уви, нищо подобно, очевидно общинарите усилено търсят начини ... да намерят оправдания, за да не разрешат провеждането на референдума, ако се съди по новините под спомената снимка, които гордо съобщават, че всички комисии единодушно са гласували против.

Първият мотив е очакван, официално признатите подписи не достигат за провеждането на референдум. Само да припомня, от 30 000, властите признават половината. Дори след всички манипулации, не достигат 331 подписа, за да бъде референдума задължителен. Цифром и словом 331 (триста трийсет и един) недостигащи подписа. Това са 2,22% от официално признатите подписи (14 854), 2,17% от изискуемите за признаване на подписката (15 185), 1,02% от събраните според инициативния комитет подписи (32 376) и 0,11% (303 706) от имащите право на глас, според правната комисия към Общински съвет Варна. При това положение да кажеш, че не стигат подписи означава все едно да кажеш, че навън не вали, защото има ситен дъждец, а не потоп. Дори така да е, очевидно общинските съветници ги е страх да не излязат навън, да не би случайно да се намокрят.

Особено интересни са, обаче, мотивите от правно естество, а именно:

“Другият мотив за отхвърляне на предложението за местен референдум бе, че поставените от инициативния комитет два въпроса са незаконосъобразни.:

„Да достига ли паркът Морска градина до морето, като включва и зоната от ската до морския бряг?“

„Да бъде ли крайбрежната зона на Варна паркова зона за отдих с обекти за хранене, спорт, атракции и развлечения, но без жилища, ателиета, офиси, молове, хотели, казина, конгресни центрове и яхтени пристанища?

Според Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление /ЗПУГДВМС/ местен референдум се провежда по въпроси от местно значение, които са от компетентността на органите на местно самоуправление. Конкретните въпроси са от местно значение, но не са от компетентността на Общинския съвет. По тях местният парламент не може да се произнесе, което е „непреодолима пречка за провеждане на допитването“.

Евентуално положително решение на Общинския съвет за местен референдум би било в противоречие с действащата нормативна уредба, тъй като предвижда приемане на изменения в Общия устройствен /ОУП/ и Подобния устройствен план /ПУП/, без наличие на законово основание за това. Въпросът с промените в ОУП е разрешен със Закона за устройство на територията, се казва още в мотивите на комисията.

Предложените въпроси за местно допитване не са съобразени и със специалния закон, уреждащ територията на Черноморското крайбрежие. Съгласно този закон Общият устройствен план на Варна се приема от национален експертен съвет по предложение на Общинския съвет, а се одобрява от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Промени по плана могат да правят само регионалният министър или кметът на общината след съгласуване с министъра.”

Нека да разгледаме първо тезата, че референдума щял да бъде незаконосъобразен, защото поставените въпроси не били от компетенцията на местната власт. Интерес буди писмото на доверения адвокат на Общинския съвет Варна до общинските съветници, което м/у другото се повтаря дословно и във всички писма на временни и постоянни комисии. Не става ясно защо адвокат Стамов надълго и нашироко разглежда съдебни практики (очевидно избирателно подбрани), отказващи провеждането на референдуми, въпреки съмнителната им аналогия с разглеждания варненски казус, а не взема предвид практиката на колегите им от Стара Загора и проведения референдум за парк "Бедечка", където въпроса беше още по-категоричен и задължаващ, а именно:

„Да бъде ли извършено отчуждаване на частните незастроени имоти в квартал „Бедечка“, по реда на Закона за общинската собственост и Закона за устройство на територията, при граници: от изток – бул. „Хан Тервел“, от запад – ул. „Ив. Вазов“, от север – алеята към предприятие „Труд“ и от юг – ул. „Христина Морфова“? На територията на отчуждените имоти да се изгради парк, за сметка на бюджета или активи на Община Стара Загора.“

Но нека не гледаме другите, а сами да погледнем какво пише в законите:

ЗМСМА, Чл. 17 Местното самоуправление се изразява в правото и реалната възможност на гражданите и избраните от тях органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в тяхна компетентност в сферата на:

...

2. устройството и развитието на територията на общината и на населените места в нея;

...

6. благоустрояването и комуналните дейности;

...

8. опазването на околната среда и рационалното използване на природните ресурси;

...

10. развитието на спорта, отдиха и туризма;

            ЗУТ, Чл. 5. (1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Общинските съвети и кметовете на общините в рамките на предоставената им компетентност определят политиката и осъществяват дейности по устройство на територията на съответната община.

...

 (6) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г.) В структурата на общинската администрация и на администрацията на района се създават звена за изпълнение на функциите и задачите по този закон.

            Какво се иска с поставените на референдум въпроси? Чисто и просто определен начин на териториално устройство на определена зона от община „Варна”. От цитираните текстове от закони става ясно, че е не просто право, а задължение на местната власт -  Общинския съвет, кмета и администрацията да провеждат политика по устройство на територията. В този ред на мисли поставените въпроси не просто не противоречат на ЗПУГДВМС, а са насочени към конкретни действия от компетенцията на местната власт. Може би тук е мястото да кажем на адвокат Стамов, че местните референдуми се насрочват от Общинските съвети, но местната власт не се изчерпва с Общинския съвет, а има и Кмет, и администрация, които имат правомощия да разрешават въпроси от местно значение.

            За да анализираме следващите мотиви за отказ на общинските съветници нека чисто хипотетично да приемем, че референдума е проведен и резултата е положителен, и по двата въпроса. Какво следва като пряко следствие и какви действия трябва да предприемат местните власти. Отговора дава ЗУТ.

По първия въпрос, засягащ територията на парка трябва към него да се приобщят и „оцветят в зелено” териториите м/у него и морето, които в момента не попадат в „Приморски парк”. Това може да стане с промяна на действащия ОУП.

            ЗУТ, Чл. 134. (1) Влезлите в сила общи устройствени планове могат да се изменят, когато:

-          настъпят съществени промени в обществено-икономическите и устройствените условия, при които е бил съставен планът;

-          възникнат нови държавни или общински нужди за обекти - собственост на държавата, на общините или на експлоатационните дружества;

-          възникнат инвестиционни инициативи, които ще се реализират със средства, осигурени по международни договори или от държавния бюджет, както и от инвеститори, сертифицирани по реда на Закона за насърчаване на инвестициите;

-          отпадне необходимостта от изграждане на сгради, мрежи и съоръжения за специални нужди на отбраната и сигурността на страната;

-          се констатира явна фактическа грешка, имаща значение за предвижданията на плана;

Опасявам се, че точно тук ще се появи спор с адвокат Стамов дали хипотетично проведения референдум е обстоятелство, при което са настъпили съществени промени в обществено-икономическите и устройствените условия, при които е бил съставен планът. И дали почти 15 000 официално признати подписа в подкрепа на референдум с подобно искане самите те не са такова обстоятелство? В интерес на истината обществените нагласи няма да са се променили значително от 2012 г. и 2013 г. , когато е приет ОУП и е иницииран референдума. Новост ще бъде, че общинските съветници ще бъдат принудени да видят общественото мнение по темата. При тази трактовка общинските съветници могат да използват като мотив:

            ЗУТ, Чл. 134. 2) Влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, освен на основание по ал. 1, и когато:

-          планът съдържа явна фактическа грешка, която има значение за неговите предвиждания;

Като фактическата грешка, която има значение за неговите предвиждания може да бъде в заданието на ОУП при разработването му, когато общинските съветници по всяка вероятност „случайно” за пропуснали, че Морската градина на Варна трябва да има излаз на морския бряг. 

Конкретните стъпки, които трябва да се предприемат по привеждането на решенията на референдума на практика е Кмета да направи предложение, по което Общинския съвет да вземе решение, а Министъра на МРРБ да разреши.

Чл. 124. (1) Общинският съвет приема решение за изработване на проект за общ устройствен план по предложение на кмета на общината, придружено от задание по чл. 125.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Разрешение за изработване на проект за общ устройствен план на селищно образувание с национално значение и на общините по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие се дава със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

            Въобще не е вярно твърдението, че ЗУЧК отнема правомощия от местната власт и ги дава на централната изпълнителна власт. Министъра на МРРБ има основно контролна функция. Дали в МРРБ ще одобрят промените е друг въпрос, отговора на който Кмета и Общинския съвет (иначе казано институциите на местната власт, към които е насочен референдума) няма как да знаят и не им пречи да проявят инициатива.

ЗУЧК, Чл. 19. (1) Обхватът и съдържанието, както и условията и редът за възлагане, изработване, приемане и прилагане на концепциите и схемите за пространствено развитие се определят в Закона за регионалното развитие.

(2) Възлагането на изработването на общите устройствени планове по чл. 18, ал. 1, т. 2, както и на техните изменения се извършва от министъра на регионалното развитие и благоустройството или от кмета на общината след съгласуване с министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(3) Общите устройствени планове по ал. 2 се приемат от Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика по предложение на съответния общински съвет и се одобряват със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, която се обнародва в "Държавен вестник". Заповедта за одобряване на плана е окончателна и не подлежи на обжалване.

(4) Създаването, съгласуването, съобщаването, приемането и одобряването на подробните устройствени планове по чл. 18, ал. 1, т. 3, както и на техните изменения се извършват при условията и по реда на Закона за устройство на територията.

(5) Одобряването на плановете по ал. 2 и 4 се извършва след провеждане на процедурите за екологична оценка по реда на Закона за опазване на околната среда. Екологичната оценка е част от съответния план.

            По втория въпрос действията са почти същите, само че по-лесни. Иначе казано трябва за цялата територия да се изработи ПУП, в заданието на който да бъдат записани изискванията от референдума, както и при определяне на предназначението на всяко УПИ в „Приморски парк” да бъдат спазени. Казвам, че действията са лесни, защото идеята на референдума е цялата територия на парка да бъде отредена за озеленени площи за широко обществено ползване, за да отговаря на изискванията на Раздел XI от ЗУТ, Устройство на озеленени и залесени площи. Защо тогава се налага да се поставя въпроса на референдум? За да се прекрати практиката на общината да заобикаля закона.

            Тук е мястото да излезем извън тесните рамки на въпросите за референдума и да се каже, че най-нормалното нещо, което трябва да направи местната власт е изработването на стратегия за развитие на парка, която да се облече в законови регламенти, какъвто е ПУП. Най-добре това може да стане чрез конкурс, има много примери по света, но дори няма нужда да се излиза от пределите на страната, достатъчно е да видим пример от друг български град, Хасково.

 Конкурс за паркова среда  от гр. Хасково.

Снимката е от страницата на КАБ.

            Остава въпроса какво правим с множеството частни имоти в парка. Закона и в частност ЗУТ дават възможност общината да отчуждава частни имоти за озеленени територии. Това е една напълно законна и демократична процедура, при която собственика на отчуждения имот получава равностойно обезщетение, а обществото получава възможност определената територия да бъде благоустроена като паркова зона за широко обществено ползване в своята цялост.

Уви, тази опция към този момент не може да се ползва, тъй като през 2012 г., когато варненските общинари приемаха ОУП заради протестите приеха две решения. Първото, макар и неохотно за общинарите, беше парка да стига до Евксиноград. Второто успокояваше собствениците на имоти в парка и гласеше, че общината няма да се възползва от дадените й от закона възможности и имоти в парка няма да бъдат отчуждавани. Сега, за да се направи ПУП на „Приморски парк”, това решение или трябва да бъде записано в заданието за разработването му, или да бъде отменено от Общинския съвет доброволно, или същия този Общински съвет да бъде заставен да го отмени, ... например с референдум. За разлика от старозагорския, въпросите във варненския не изискват императивно да бъде извършено отчуждаване. Щом закона позволява в паркове да има частни имоти, защо да няма. Единственото, което трябва да направят собствениците на имоти в парка е да ги управляват съобразно изискванията на споменатия вече Раздел XI от ЗУТ, Устройство на озеленени и залесени площи. И да, на изискванията на въпросите от референдума, ако той бъде проведен и резултата е положителен. Тогава всички жилищни сгради в парка ще трябва да бъдат преобразувани, така че да отговарят на изискванията. Разбирате ли сега защо има такъв яростен отпор за провеждане на референдума?

 Скъсана забранителна лента като олицетворение на Закона в Морската градина на Варна,

потъквана от всякакви, и раздрънкани, и луксозни автомобили,

движещи се по алеи, на които децата нямат предимство,

сред поляни, оградени като частни имоти, застроени със сгради,

а където има останала зеленина, то тя отдавна е превърната в паркинги.

Какво следва за гражданите на Варна от предрешеното отхвърляне на провеждането на референдум?

Първият вариант е да последва обжалване в съда. Предвид абсурдните мотиви на общинските съветници, благоприятното развитие е почти сигурно. Въпросът е, че отново се влиза в дълга съдебна сага.

Вторият вариант е да се инициира нов референдум. Срока, необходим по закон за нов референдум по същите въпроси вече е минал и това е напълно възможно. Обстоятелствата, от друга страна, са повече от благоприятни в сравнение с 2012 г. и 2013 г., гражданското общество е по-силно, хората не ги е страх да се подписват в подписки, България е председател на ЕС, а във Варна се случиха неща като свалянето на Кирил Йорданов, които тогава изглеждаха немислими . Вдигнатия шум покрай отказа на Общинския съвет да допусне провеждането на референдум само дава начална скорост на всяка нова инициатива.
Общинските съветници и техните господари могат да си мислят, че са спечелили. Всъщност ние, гражданите печелим при всички случаи, дори провеждането на референдума да бъде отхвърлено. Ние ще бъдем в залата, ще искаме гласуването да бъде поименно и дори да не го получим, ще снимаме гласуването. И на следващите избори ще им го припомним на общинските съветници, които ще се кандидатират за пореден път да представляват варненци, мнението на които иначе очевидно не ги интересува.